Петте основни конвенционални технологии за неразрушителен тест включват радиографски тест (RT), ултразвуков тест (UT), тест с магнитни частици (MT), тест с проникване (PT) и тест с вихрови токове (ET).
Радиографско изследване (RT)
Радиографското тестване използва рентгенови или гама лъчи, за да проникне в обект и открива промените в интензитета на предаваните лъчи, за да определи дали има дефекти вътре в обекта и тяхното местоположение и размер. Този метод не уврежда изпитвания обект и се използва широко в индустриалната сфера.
Ултразвуково изследване (UT)
Ултразвуковото изпитване използва принципа, че ултразвуковите вълни ще се отразят, когато се натъкнат на дефекти, когато се разпространяват в обект, и определя дефектите вътре в обекта чрез анализиране на формата на отразената вълна, времето на пристигане и друга информация. Този метод не разрушава части или материали, може да се тества директно на място и е много ефективен.
Изпитване с магнитни частици (MT)
Тестването с магнитни частици използва факта, че след като феромагнитните материали се магнетизират в магнитно поле, дефектите ще привлекат железен прах, за да образуват видими дефектни дисплеи. Този метод често се използва за проверка на малки пукнатини или други дефекти по повърхността на феромагнитни материали.
Изпитване на пенетрант (PT)
Тестването с пентнетрант използва принципа на капилярното действие за нанасяне на оцветяващи или флуоресцентни багрила върху повърхността, която ще се тества. Багрилата ще проникнат в повърхностните дефекти. След отстраняване на излишните багрила, дефектите се показват чрез боядисване или флуоресцентни реакции.
Изпитване на вихрови токове (ET)
Тестването с вихрови токове използва променливо електромагнитно поле за генериране на вихрови токове в изпитвания метал и определя дали има дефекти в металния материал чрез анализиране на промените във вихровите токове. Този метод е подходящ за проводими материали и често се използва за проверка на оборудване като тръбопроводи и съдове под налягане.
