Често използваните NDT методи включват:
- Ултразвуково изследване (UT): Използва се за откриване на разслояване, включвания и други вътрешни прекъсвания. UT използва пиезоелектрична сонда, свързана към дефектоскоп, който в най-основната си форма е импулсен приемник и осцилоскоп. Преобразувателят преминава през изпитвания обект, към който обикновено е свързан с гел, масло или вода. Този съединител е необходим за ефективно предаване на акустичната енергия от преобразувателя в частта, но не се изисква при изпитване с безконтактни техники като електромагнитни акустични преобразуватели (EMAT) или лазерно възбуждане.
- Радиографски тест (RT): Използва се за идентифициране на дефекти на заваръчните шевове, порьозност и други дефекти в стената на тръбата. При радиографски тестове тестовата част се поставя между източник на радиация и филм (или детектор). Разликите в плътността на материала и дебелината на тестовата част ще отслабят (т.е. ще намалят) проникващата радиация чрез процес на взаимодействие, включващ разсейване и/или абсорбция. След това разликите в абсорбцията се записват на филм или електронно.
- Инспекция с магнитни частици (MPI): Ефективна за откриване на повърхностни и близки до повърхността дефекти, като пукнатини и шевове. Технологията работи чрез индуциране на магнитно поле в тествания компонент. Ако има повърхностен или близък до повърхността дефект, магнитният поток се изкривява и "изтича" около дефекта. Чрез разпрашаване с фини магнитни частици като железни стърготини (сухи или суспендирани в течност), частиците ще бъдат привлечени от зоната на изтичане на поток, създавайки видими признаци на дефекта.
